ПАНИРАНА КЛАДНИЦА

Обичам гъбите,не зависимо от вида им и тази ми любов се корени в детството ми и е посята от моя прекрасен дядо,чиято е репликата"Да се ражда и по камъните!",споделена в предходна моя публикация....Та във ваканционните ми прекрасни дни на село с дядо бяхме като гербови марки.Заедно с него впрягахме магарето ни Петьо в каручката ,пълнихме торбичката с вода,хляб,домати и сланинка и с отчетливото"Диййй!"потегляхме към гората да нагледаме пчелина....По пътя на обратно беряхме прекрасни,ароматни гъбки-армаган за баба:)).Докато и подготвяхме(почиствахме) гъбите с моя прекрасен дядо си подбирахме по-твърдите и стегнати шапчици,измивахме  ги ,подреждахме ги и леко посолени си ги похапвахме.....Толкова прекрасно усещане....хапваш си сладко-сладко гъбки,удобно и уютно се чувстваш в дядовата достолепна компания,..........Прекрасно усещане!Тази ми любов(малко не разбрана от Гошенцето(съпруга ми:))без да искам я предадох на децата си...,е не с горски гъби ,а с култивирани Печурки,защото не съм спец по разпознаването им:).

продукти:
0,500 кг.гъби"Кладница";

***за панировката:
3 бр.яйца;
1 ч.л.сол;
1 ч.ч.брашно;
50 мл.вода;

царевично брашно;

Във вряща подсолена вода бланшираме гъбите за около 4-5 минути.
Правим си панировъчната каша като към трите разбити яйца прибавяме водата,солта и брашното.
В сгорещеното олио пържим кладниците ,които първо потапяме в панировката,после овалваме в царевичното брашно.
Рецептата не е нищо особено,но пък е успешна и вкусна:)